Постинг
20.11.2007 00:03 -
Анна... събира думи
Вечер четях на Анна от моите книги. Тя беше решила да живее с мен, значи трябваше да й чета на глас, за да може да участва в живота ми. Каквото интересуваше мен, интересуваше и нея. След една година имаше три любими книги. Едната беше с фотографии, без никакъв текст, но затова пък с много снимки на снежинки и ледени кристали, правени под микроскоп. Втората беше "Теорията за съвършената хармония", а третата - "Геометрия на 4те измерения" на Манингс. Всяка една от тези книги й правеше огромно впечатление. Тя поглъщаше такива, за едно дете безумни неща, и правеше от смесицата им своята собствена философия.
Най-обичаше онази глава от "Хармонията", която се занимаваше с тълкуването на нещата. Аз четях, тя слушаше и обмисляше всяка нова дума и нейното значение. След това решаваше, дали авторът има право. Обикновено поклащаше разочаровано глава. Обяснението не й се струваше достатъчно добро. Понякога всичко беше точно - думата, името, значението, всичко съответстваше и тя възбудено подскачаше наоколо.
- Запиши го, запиши това за мен, - настояваше.
И аз записвах думата с големи букви на лист хартия. Тя се втренчваше в нея за няколко минути, сякаш, за да не я забрави никога повече. След това листчето изчезваше в някоя от многото й кутии.
- Следващата, моля, - провъзгласяваше. 3а някои думи й трябваха 15 или повече минути, за да реши, дали си заслужава да бъдат записани. Вземаше решенията си в пълна тишина. Ако се раздвижех дори само малко, вдигаше недоволно глава и слгаше показалеца си на устните ми. Тихо. Тихо. Така чаках търпеливо. Трябваха ни 4 месеца за цялата глава. И имаше моменти на щастлива възбуда и на дълбоко разочарование, които тогава не разбирах. Едва много по-късно успях да разгадая част от тайната...
От първата ни среща насам Господ се казваше Мистър Бог. Светия Дух беше кръстила Вехрак и само тя знаеше, защо. Исус беше просто малкият син на Мистър Бог. Една вечер бяхме стигнали до буквата "Й". Там го пишеше. Прочетох "Исус", но едва бях изрекъл думата, когато тя каза:
- Не. - последва движение с ръката, - Следващата.
Кой бях аз да споря? Следващата дума беше на иврит - Jether. Тя ме накара да я произнеса три пъти, след това ме погледна и попита за значението. Прочетох:
- Jether: той, избраният и непреходният, той, търсещият и откриващият, той, пътят или линията.
Резултатът беше удивителен. С един скок от скута ми се озова на пода, обърна се към мен и ме зяпна със свити юмруци. Трепереше от вълнение. За миг си помислих, че е болна. Но не беше така. Това, което се случваше, беше по-дълбоко от всяко обяснение, по-дълбоко, отколкото някой можеше да го обхване. Тя сияеше. Беше изпълнена с радост.
- Това е вярно, знам го. Вярно е, истина е, знам го! - извика и изтича в градината. Аз исках да я настигна, но майка ми ме възпря.
Остави я, - каза - тя е щастлива. Тя има нещо специално, има дарба. След половин час Анна се върна и безмълвно се настани в скута ми.
- Запиши го за мен, с много големи букви.
След това облегна глава на рамото ми и веднага заспа. Не се събуди дори, когато я сложих в леглото й. Минаха няколко месеца, докато престана да се страхувам, че страда от епилепсия.
от "Мистър Бог, това е Ана"
Няма коментари
