Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.11.2007 00:55 - Анна... и Висша математика или сметанови бонбони
Автор: annabel Категория: Изкуство   
Прочетен: 999 Коментари: 0 Гласове:
0



image

   Следващият пролем, който трябваше да бъде решен, пак беше свързан с думите. Главно се отнасяше до Мисис Съсъмс. Срещнахме Мисис Съсъмс на улицата. Всъщност тя се казваше леля Доли и беше отдалечена роднина, която имаше само една голяма страст в живота си и това бяха сметановите бонбони. Поглъщаше индустриални количества, понякога няколко наведнъж. Лицето й беше един вид непрекъснато изкривено, защото едната й буза винаги беше по-издута от другата. Единственото, което не можехме да понасяме у леля Доли, беше навика й, да ни целува. Не веднъж на ден, а повече пъти, колкото ни срещнеше. Да дъвчеш сметанови бонбони или да целуваш някого - добре, с това можеше да се свикне. Но двете неща едновременно бяха просто опасни. Лицевите й мускули бяха невероятно заякнали от постоянното дъвчене на бонбони. С четири или пет бонбона в двете бузи, тя все още говореше почти разбираемо.
  - Отвори си устата - казваше, смучейки и след това ни натъпкваше с лепкавото сладко. Изправяше Анна на една ръка разстояние пред себе си и отсичаше:
  - Боже, колко си порастнала!
Аз едва отлепвах зъбите си и смутолевях:
  - Джа, мнуого.
Анна успяваше да каже:
  - "объл "ен, "еьо "оли.
Леля Доли грейваше, подаряваше ни още бонбони, лапваше два и продължаваше нататък.
Анна и аз тъкмо играехма нова игра на улицата, когато се появи леля Доли. Подскачахме по най-лудешкия начин, така че понякога ни трябваха цели два часа, за да стигнем до другия край на улицата; при това тя бе не по-дълга от 200 метра. Бяхме се споразумели, че един командва, а другият изпълнява. Анна трябваше да назове нещо на улицата - къс хартия, изгоряла кибритена клечка и аз трябваше да скоча отгоре. След това командваше "локва" или "канавка" или каквото друго се сетеше и аз трябваше да се опитам да достигна "локва" или "канавка" с един единствен скок. Затова подскачах във всичко посоки - напред, встрани, назад. Когато Доли си тръгна, продължихме с играта си и ни трябваха 20 минути, за да изминем 20 метра.
  - Фин, сега ще играем другояче. Аз ще командвам и двамата ще изпълняваме.
Така двамата подскачахме по нейните команди. Тя мърмореше "великанска крачка хоп, малка крачка хоп, великанска крачка хоп". След последната "великанска крачка хоп" се огледа за мен и попита:
  - Това великанска крачка ли беше?
  - Не много великанска.
  - Но за мен беше огромна.
  - Защото си малка още.
  - Леля Доли каза, че съм много голяма.
  - Тя иска да каже, че си голяма за възрастта си.
Такова обяснение разбира се не беше достатъчно. Тя престана да подскача и се обърна към мен, с ръце, опрени на хълбоците. Виждах, как мисли. Накрая каза тържествено:
  - Това изобщо нищо не значи.
  - Напротив, - отвърнах аз - ако сравним с повечето момичета на пет години, ти си много висока. Това означава.
  - Хубаво. Но ако повечето момичета бяха вече на десет години, щях да съм малка, нали?
  - Вероятно.
  - Ако бях съвсем самичка на света, нямаше да съм изобщо малка или голяма.
Кимнах. След това ме заля потоп. Опитах се да кажа още едно изречение, преди тя да ме засипе с нови въпроси:
  - Виж сега, не можеш да използваш думи като "по-голям" или "по-красив" или "по-малък" или "по-сладък", ако нямаш база за сравнение. Анна е "по-голяма" ОТ Боси, разбираш ли?
  - Тогава и ти не го можеш, - отвърна тя с дълбоко убеждение.
  - Какво не мога?
  - Не можеш да сравняваш, защото... - Анна вече изстрелваше триумфално следващия си залп - защото Мистър Бог ... искам да кажа, няма двама Мистър Богове и затова не можеш да сравняваш, дали е голям.
  - Хората не сравняват Мистър Бог със себе си.
  - Знам, - засмя се тя и се зарадва на опита ми да се защитя.
  - Тогава защо правиш от мухата слон?
  - Защото... защото хората сравняват себе си с Мистър Бог.
  - Това е съвсем същото.
  - Нееее!
  - Дребосъчке, струва ми се, че този път аз ще спечеля. Ако хората не сравняват Мистър Бог със себе си, значи не сравняват и себе си с Мистър Бог. А ти каза, че сравняват. Би трябвало да кежеш, че не го правят. Нали?
Тя ме погледна мълчаливо и замислено. Срамувах се от лесната си победа. Сигурно беше разочарована. След толкова усилен мисловен труд принизявах целия й проблем до общ знаменател. Погалих я, но тя се отърси.
  - Фин, - каза тихо - колко е две сравнено с три?
  - Едно по-малко, - отвърнах доволно.
  - Хм. А колко е три сравнено с две?
  - Едно повече.
  - Виждаш ли, едно по-малко е същото като едно повече.
  - Колко глупаво, - извиках, смеейки се - едно по-малко не е същото като едно повече... ей, ти!
Изведнъж тя изскочи като полудяла кокошка. Извиках след нея:
  - Не е същото!
  - Същото е! - изкрещя тя.
Изчезна между будките и сергиите на зеленчуковия пазар. Аз хукнах след нея, но не можах да я настигна. Беше толкова подвижна и малка, че се промъкваше навсякъде там, където отдавна вече не можех да я последвам.

от "Мистър Бог, това е Ана"


Тагове:   математика,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: annabel
Категория: Изкуство
Прочетен: 45475
Постинги: 19
Коментари: 6
Гласове: 126
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031