Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.12.2007 17:25 - Анна... и Малката пророчица
Автор: annabel Категория: Изкуство   
Прочетен: 864 Коментари: 0 Гласове:
0



image

  Как можеше да бъде определена Анна? Струва ми се, че заради собственото ми удобство ми се искаше, да имам някакъв етикет за нея, по който да мога да се ориентирам. Сладка, хубава, умна, нежна... нещо такова.
  Но за щастие тя не беше подходяща за подобни определения. След няколко седмици щастлив живот с нея открих, че имам два проблема, от които единият можеше да бъде разбран сравнително лесно, но другият ставаше все по-голям и сложен. Нито един от двата не успях да разреша напълно и в действителност ми трябваха две години, за да се приближа поне до някакъв отговор.
Първият проблем се занимаваше с въпроса: Какво означава за мен връзката ми с Анна? Какво беше тя за мен? Бях достатъчно голям, за да й бъда баща, поне на теория и известно време доста успешно се вписвах в тази роля. Но може би това изобщо не бе подходящо... Не бях ли по-скоро като по-голям брат за нея? И това не беше съвсем точно. Виждах се като баща, брат, чичо, приятел - винаги според ситуацията. Но както и да се чувствах, оставаше някаква празнина, която не можеше да бъде запълнена. И не се случваше нищо, което да ми помогне да реша този проблем.
  Вторият и доста по-сложен въпрос гласеше: Какво всъщност беше Анна? Дете, малко момиченце, разбира се, много интелигента и талантлива, но това далеч не беше всичко. Всеки, който се докоснеше до нея, оставаше впечатлен. Всеки виждаше в нея нещо особено. "Тя е фея", казваше Мили, проститутката. "Тя има дарба", казваше майка ми. "Тя е страхотен гений", казваше Дани. А свещеник Касъл твърдеше, че "тя е досадно, нахално хлапе".
  Нейната различност предизвикваше у хората чувство на несигурност, но невинният й поглед и чарът й веднага премахваха всички страхове и подозрения. Ако беше гений на математиката - хубаво. Човек щеше да каже, че някоя от мозъчните й гънки е особено добре развита. Тя можеше да сметне наум неща, които други хора не можеха да сметнат дори на лист хартия. Ако беше дете чудо с особена музикална дарба - пак добре. И с това щях да се справя. Щеше да свири на пиано или цигулка по-добре от другите - какво от това? Но нейното дълбоко различие се коренеше другаде. В това, че толкова често беше права в категоричните си възгледи. И колкото по-дълго живееше с нас, толкова повече тази й способност изпъкваше. Една от съседките ни дори беше твърдо убедена, че Анна вижда в бъдещето. Но тази съседка твърдеше същото и за себе си. Прекарваше дните си между картите таро и утайката от кафето, така че нейното мнение не се броеше. Факт беше, че Анна скоро се превърна в оракулът от Йист Енд, една прекалено малка пророчица. Това със сигурност нямаше нищо общо с мистериозни духове или други подобни явления. В по-дълбок смисъл това беше колкото загадъчно, толкова и просто. Тя просто обхващаше нещата по нейния си начин и знаеше, как да сглоби голямото от многото малки парченца. Всичко беше едновременно сложно и просто, като паяжината на паяк кръстоносец в ранна пролетна утрин или равномерните спирали по черупката на морски рак. Анна виждаше творението там, където другите виждаха само хаос и неразбория. Анна виждаше неща там, където другите не виждаха нищо. И в това беше дарбата, различието й.

от "Мистър Бог, това е Ана"




Тагове:   малката,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: annabel
Категория: Изкуство
Прочетен: 45474
Постинги: 19
Коментари: 6
Гласове: 126
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031